Страх от болести, който е повече популярен в по-тежката си форма като “хипохондрия”, се диагностицира доста трудно. Другото название на болестта е “нозофобия”; макар то да се използва обикновено при по-леките случаи, по същност става дума за едно и също заболяване – страх от болести.
Обикновено изминава доста време, докато лекарите установят правилната диагноза. А през това време нозофобията прогресира, пациентът изпада във все по-интензивни прояви на паника.
Не са установени точните причини за заболяването – но ясно се определени факторите, които са благоприятен фон за появата на патологичната тревожност.
Сред най-значимите такива фактори са:
– прекарано тежко заболяване от самия нозофоб или негови близки;
– личностни характеристики на индивида: обидчивост, мнвителност, чувствителност, песимизъм, фиксиране върху негативни събития, хипохондрични симптоми.
Въпреки че заболяването е придружено от промени във физиологичните механизми на организма, нозофобията е обратимо психосоматично (най-общо казано – психическо) заболяване и при навременна медицинска помощ се поддава на лечение.
Подобно на другите “глобални” страхове, нозофобията също има своите подвидове.
Значителен брой са случаите на страх от инфаркт – кардиофобия. Тук се получава омагьосан кръг: болният се страхува от това заболяване на сърцето, по този начин уврежда сърцето си, от което именно се страхува и още повече уврежда сърцето си…
Сред клинично документирани случаи на страховете от заболявания често се наблюдават:
– страх от инфекция – молизмофобия;
– страх от замърсяване – мизофобия;
– страх от куче, от бяс – кинофобия;
– страх от инжекции – трипанофобия.
Има също така и “екзотични” обекти на паника:
– страх от запек – копрастазофобия;
– страх от хемороиди – проктофобия;
– страх от шок – хормефобия;
– страх от настинка – епистаксиофобия.
Лица, които са имали сериозен емоционален шок или изпитват силни емоционални натоварвания, често развиват страх от лудост – дементофобия.
За да бъде преодолян страхът от болести – нозофобията, средствата са подобни, както при по-напредналата форма – хипохондрията. Освен познатите средства на народната медицина, които облекчават състоянието, най-ефективни в случая са различните социални активности и дейност. Това може да бъде хоби или развлекателна дейност, за предпочитане колективна, за да може болният да бъде в колектив от хора, които споделят същите интереси.
Много е важна ролята на семейството, роднините и приятелите. Трябва да е пределно ясно, че психическите заболявания не подлежат на самолечение. Опитите за самолечение само утежняват състоянието на болния. Единствено контактите с другите хора наоколо и въвличането му в различни социални дейности с позитивна нагласа – развлечения, разходки, посещения на изложби, филми, концерти, театрални спектакли, посрещане и ходене на гости и т. н., са в състояние да отвлекат пациента от натрапчивите мисли за “неотвратимата” болест, която го дебне всеки момент и може той вече е “заболял” от нея.
Именнно връзките с околните му близки и приятелски настроени хора са най-доброто лекарство за нозофобията и хипохондрията.
