Какво не ни казват етикетите на храните?

Купувачите често намират етикетите за объркващи. Макар че държавната регулация изисква производителите да слагат лесни за четене и разбиране етикети, тя често удря на камък.

За някои храни и напитки това изискване не съществува, като така ние, купувачите, нямаме никаква представа за това как е произведена храната и какво има в нея. Дори когато храната има етикет, информацията често е непълна или грешно поднесена. Къде най-често ни объркват производителите?

Подвеждащи думи: “традиционно”, “от фабрика”, “оригинално”, “специално”, “страхотно”. Често тези думи ни карат да мислим, че ядем нещо различно, докато всъщност тези думи не значат нищо.

Произход: “Британски бекон” би могъл да бъде направен от “внесено” свинско. “Английско масло” често се получава от внесено мляко, а “бутилиран в Италия” зехтин е правен от внесени маслини. Това се случва, защото “произход” се декларира там, където храната е минала за последен път под някаква обработка.

Хранителна информация: Производителите не са задължени да ви уведомят колко мазнини, въглехидрати и сол има в храната им (освен, ако не се позовават на “ниско-маслено” напр.) Термини като “без добавена захар”, “за редуциране на холестерола”, “с добавени витамини” не казват нищо, както и нямат достатъчно добра регулация, която да потвърди подобни твърдения.

Скрито съдържание: Продукти с отбелязано “без добавена захар”, често съдържат най-различни други подсладители, които са в пъти по-вредни и опасни за здравето. Други храни съдържат “скрити” алергени – например фъстъченото масло често се рекламира като “зеленчуково масло”

Совите не са това, което са: Рибните филета често се правят от остатъци на рибни продукти. Опушената риба често просто е накисната в консервант с “опушен” вкус.

 

 

Rating: 4.0. From 1 vote.
Please wait...
Алтернативно Здраве